Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

ПРИЛОЖЕНИЕ НА КОМУНИЗМА В СВЕТА СЕГА
ВРЕМЕТО ДАДЕ ЖИВОТ
НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ

(история на партията)

На 31 май 1990 год. Софийски градски съд регистрира с решение №Българската работническо-селска партия. Това беше естествен импулс на Варненските работници, осъзнали навреме предателската роля на ръководството на БКП/БСП. Идеята за създаване на партията беше на Станчо Иванов Станчев, работник-бояджия от Корабостроителния завод. Няколко месеца преди това започна подготовката. По време на най-голямата антикомунистическа истерия във Варна бяха разлепени листовки с призив за създаване на Българска работническа партия (комунисти) на 22 април 1990 г. в местността "Аладжа манастир". Неприятно изненадани бяхме от малкото хора, дошли на излета, но пък същите се оказаха достатъчно амбициозни да вземат решение за създаване на първата работническа партия в страната след краха на БКП. Кръстник на партията стана др. Симеон Желев – стругар в Корабостроителния завод. Избрано беше ръководство от 6 души: Станчо Станчев, Симеон Желев, Васил Жеков, Стефан Пешков, Димитър Душев и Правдолюб Кожухаров. Въодушевени, тръгнахме пеш към Варна, на познати, срещнати по пътя, съобщавахме новината!…

Дали умишлено или по други причини, но регистрацията стана след няколко заседания и вече след срока за регистрация на партиите за първите избори за Велико народно събрание.

По-интересни моменти от Устава на партията бяха два:

1. Всички решения на всички нива се вземат само с квалифицирано мнозинство; и
2. Във всички ръководства да преобладават работниците на физическия труд с обикновено мнозинство.

В Програмата на партията и първите възвания се настояваше за равнопоставеност на различните видове собственост, за преминаване собствеността на заводите в ръцете на самите работници, за запазване на ТКЗС, макар и под различна форма на собственост. Организации на партията бяха създадени във Варна, София и в някои варненски общини. Поради продължително заболяване на др.Станчо Станчев, за председатели на Партията бяха избирани от Националния партиен комитет (НПК) последователно другарите: Правдолюб Георгиев Кожухаров и Марин Кьосев, като промени в регистрацията не бяха правени.

Председател на Варненската организация беше др. Васил Тодоров Василев. От масовите прояви през този период заслужава да се отбележи добре организирания и проведен пред театъра във Варна митинг на 29 юли 1991 год. и честването на годишнината от Октомврийската революция, отразени в средствата за масова информация. Партията започна издаване и на свой вестник "Наше дело" с директор Георги Нейков и гл. редактор Алла Гигова, но поради финансови причини успя да издаде само 3 броя. Партията участва за първи път в изборите за … Обикновено Народно събрание, като регистрира кандидати само в 5 избирателни окръга. Получи ….% и …….гласа. Като се има предвид, че участието беше фактически без финансови средства и само в 5 от 28 окръзи, бе определен успех.

Участвахме самостоятелно и в президентските избори през 1992 год. с двойката Правдолюб Кожухаров – Симеон Желев с по-слаб резултат – 7808 гласа, 0.15 %, но и в двете изборни кампании се изпълни задачата ДА ЗАЯВИМ ЗА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. Първи КОНГРЕС на Партията беше проведен на 1 и 2 май 1992 год. в Дом паметника на Георги Димитров в София. Към БРСП се вляха инициаторите за създаване на Работническа партия начело с Чуде Георгиев. Конгресът избра за председател др. Чуде Георгиев. Избра 11 членно Председателство, 31 членен Национален Партиен Комитет и 5 членна Национална контролно ревизионна комисия (НКРК). Прие нов Устав и Програма на партията и определи напълно БРСП като Марксистко-Ленинска партия. Утвърди ново име на вестника и нов главен редактор – Георги Захариев.

Организационно партията се разрасна. Имаше вече организации в Русе, Хасково и Ст.Загора. От масовите прояви през този период по-значителни бяха срещата на Чуде Георгиев с гражданите на Варна в залата на общината. Издадени бяха 15 броя вестник "Работник". Председатели на градски комитети през този период във Варна бяха др. Христо Папазов и Иван Димов, в Русе – Петър Йорданов, в София – Тодор Станев. Ръководството на партията и най-вече неговият председател не направиха необходимите постъпки пред Софийски градски съд (СГС) за узаконяване на конгресните решения. Редица решения и декларации на Председателството бяха публикувани в нашият орган и другаде без съгласуване с останалите членове и определено влизаха в противоречие с основните цели на партията. Връх на авторитаризма на Чуде Георгиев беше смяната на гл. редактор и изключването на Петър Йорданов от НК – действия, извършени противоуставно.

ВТОРИ КОНГРЕС се проведе на 20 март 1993 год. в гр. Варна. Конгресът рязко осъди двуличието на Чуде Георгиев и групата около него. За съжаление тази група не уважи Конгреса и впоследствие продължи разколническата си дейност със създаването на още една партия, близка по име, със същите инициали. Конгресът прие нов Устав и Програма, като определи периода до 1989 год. в България и в цялата тъй наречена "социалистическа система" за ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ и обяви за какво общество се бори партията – РАБОТНИЧЕСКИ СОЦИАЛИЗЪМ. Избра ново 7 членно Председателство начело с др. Георги Иванов Георгиев, 15 членен Национален комитет и 3 членна НКРК. Документите бяха своевременно внесени в СГС, но делото се проточи и накрая документите от Конгреса не бяха узаконени. Затова се наложи свикване на ПЪРВИ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС (Трети пореден) на 29. 09.1994 година, който имаше за задача само да отстрани направените забележки от Съда. Конгресът избра нов състав на НПК и НРФК с незначителни промени от предишния конгрес, преизбра Георги Иванов Георгиев за председател на НПК и реши въпроса за участие на партията в предстоящите избори в коалиция с БКП. В периода между II и III конгрес, проведен през 1997 год., партията извървя труден път в желанието си да стане съавтор на един обединителен процес на обявяващите се за марксистко-ленински партии в България. ОБЕДИНЕНАТА МАРКСИСТКА ЛЕВИЦА (ОМЛ) дълго време бе надежда не само за БРСП. Вестник "Трибуна" стана орган на ОМЛ. Наши материали намираха редовно място във вестника. Но при наближаващите избори всичко изкристализира. Партньорите от БКП(м) и ОБКП не искаха и да чуят за участие на ОМЛ самостоятелно или в коалиция. Вестник "Трибуна"зовеше да се гласува с червената бюлетина!?! Разговорите с БЕКП и БРП (Сливен) също не доведоха до никакъв резултат. БМРП на Ангел Цонев не пожела сериозни разговори. Много усилия в тези преговори положи нашият другар Александър Петров – тогавашен член на Председателството, починал по късно. БРСП изпълни решението си от последния конгрес и участва в изборите през 1994 год. в неформална коалиция с БКП. Заедно с БКП спечелихме 1.25.% и 3540 гласа. Пак поради проточилото се дело и по вина на Централната избирателна комисия (ЦИК) в изборите бе допусната за самостоятелно участие нашата партия, регистрирана от Станчо Иванов Станчев със слаб резултат 0.17 % и 469 гласа. През този период бе чествана тригодишнината от създаването на партията в местността "Аладжа манастир" край гр.Варна. Празникът на партията беше уважен и от ръководителите на другите партии в ОМЛ, както и от генерала от запаса Иван Врачев. Партията участва редовно на тържествата на връх "Бузлуджа" и други местни прояви. Създадени бяха нови организации в Стара Загора и Шумен. БРСП участва в местните избори за съветници и кметове на 29 октомври 1995 год. в коалиция с "Народен фронт" в няколко общини в България. Ето някои резултати: Община Аврен – 214 гласа, 4.6 % – само 0.4% по-малко за излъчване на 2 съветници, Община Варна – 877 гласа , 0.9 % , на 10 място от 22 партии и коалиции. Кандидатът за кмет на гр.Варна от коалиция "Народен фронт" др. Иван Костов спечели 569 гласа или 0.5 %. На Извънредните парламентарни избори през 1997 год. БРСП отново участва самостоятелно, но вече във всички избирателни окръзи. През цялата предизборна кампания Партията агитираше да се гласува с бяла бюлетина с една червена и една зелена ивица съгласно регистрацията в ЦИК, а такава бюлетина нямаше в урните. Партията беше подведена от ЦИК, която смени цветовете на бюлетината ни, като бяхме уведомени за това в последния момент.

Партията проведе своя ТРЕТИ РЕДОВЕН КОНГРЕС в гр.Варна на 22. 02. 1997 година. Избрани бяха нов състав на НПК и НКРК. На свое първо заседание след конгреса НПК избра за председател Георги Иванов Георгиев и членове Тодор Бомбов, Георги Стойчев, Иван Димов и Правдолюб Кожухаров. Приети бяха нов УСТАВ и МАНИФЕСТ на БРСП. Партията приема Марксовия социализъм за единствено възможен, и теоретичните и икономически закони открити от Тодор Бомбов. БРСП внася своя скромен принос в теорията на социализма, като преведе книгата на Тодор Бомбов и Манифеста на френски език и ги изпрати до братски партии за сведение и мнение, прието на заседание на Председателството.

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
попълвайки полето с твой имейл,
Когато публикуваме нещо ново,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.

************************************

Has one comment to “ИСТОРИЯ на БРСП”

You can leave a reply or Trackback this post.

  1. Божидар Спасов - 9 ноември 2016 at 17:55 Reply

    Може би не съм чел внимателно, но ми се (из)губи моментът как Българската Работническа партия (комунисти) е станала Българска Работническо-селска партия, но днес, 9 ноември 2016 г. с радост разбрах за съществуването на БРСП и със своя електронен адрес се абонирах за новини от нея. И още нещо, чрез Деян Милков разбрах какво е решението на партията за предстоящия втори тур за президент в неделя. Което неминуемо ще ме накара да мисля дали и за кого да дам гласа си.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР